Ето някои ключови характеристики на саморефлексивния разказвач:
* Директно обръщение към читателя: Разказвачът може да говори директно с читателя, използвайки фрази като „ти“ или „скъпи читателю“.
* Коментиране на разказа: Разказвачът може да посочи несъответствията в историята, да обясни собствените си пристрастия или дори да се извини за липсата на информация.
* Поставят под въпрос собствената си надеждност: Разказвачът може да не е сигурен относно събитията, които описва, или да признае собствените си ограничения в разбирането на ситуацията.
* Признаване на измисления характер на историята: Разказвачът може да нарече историята като „приказка“, „разказ“ или „фикция“.
* Игра с очакванията на читателя: Разказвачът може умишлено да подведе читателя или да създаде усещане за несигурност относно събитията.
Ето някои примери за саморефлексивни разказвачи в литературата:
* Разказвачът във „Великият Гетсби“ от Ф. Скот Фицджералд: Разказвачът, Ник Карауей, често коментира собствената си роля в историята, поставяйки под въпрос собствената си надеждност и отразявайки събитията, на които е свидетел.
* Разказвачът в „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен: Хъкълбери Фин, като разказвач, се обръща директно към читателя, коментирайки историята и дори се извинява за липсата на образование.
* Разказвачът в „Непоносимата лекота на битието“ от Милан Кундера: Разказвачът директно се обръща към читателя, предлагайки философски размисли и поставяйки под въпрос природата на съществуването.
Използвайки саморефлексивен разказвач, авторите могат да създадат по-сложно и завладяващо изживяване при четене, предизвиквайки читателя да обмисли природата на разказването на истории и ролята на разказвача.