Хипербола е фигура на речта, която използва преувеличение за акцент. Въпреки това, силата на романа се крие в реалистичното изобразяване на суровата пустиня на Аляска и борбите на едно куче, което се учи да оцелява в този нов свят.
Ето няколко причини, поради които хиперболата може да не е често срещано средство в книгата:
* Реализъм: Джек Лондон се стреми към реализъм в изобразяването на бруталните условия и животинските инстинкти, които движат Бък. Той използва силни глаголи и сетивни детайли, за да нарисува ясна картина на околната среда и нейното въздействие върху героите.
* Фокус върху природата: Книгата подчертава силата на природата и инстинктите на животните. Хиперболата може да подкопае суровите, първични сили, които играят в историята.
* Развитие на характера: Трансформацията на Бък от разглезен домашен любимец в диво куче е водена от постепенен процес на адаптация и оцеляване. Прекомерното преувеличение може да отклони вниманието от тази реалистична еволюция.
Вместо хипербола, Лондон използва други литературни средства, като например:
* Сравнение: „Той беше създание от дивата природа, сурово, необуздано същество, вълк под маската на куче.“
* Метафора: „Тишината беше нарушена от остър, бърз вик, вик на диво животно от болка.“
* Персонификация: "Вятърът, гладен звяр, виеше около него."
Тези устройства допринасят за грубата сила и емоционалното въздействие на книгата, улавяйки първичната същност както на човека, така и на животното пред лицето на безразличието на природата.