Имитативният контрапункт е обща черта на ренесансовата и бароковата музика и може да се намери в различни жанрове, включително вокална и инструментална музика. Някои от най-известните примери за имитативен контрапункт включват началото на Бранденбургски концерт № 3 в Сол мажор на Йохан Себастиан Бах и фугата от неговия Добре темпериран клавир, книга 1, в До мажор.
Имитативният контрапункт е универсална техника, която може да се използва за създаване на усещане за единство и съгласуваност в музикалната композиция. Може да се използва и за създаване на усещане за движение и развитие, тъй като предходната и последващата линия се заиграват една с друга.
Ето пример за подражателен контрапункт в проста двугласна обстановка. Антецедентът се възпроизвежда от горния глас, а следствието се възпроизвежда от долния глас.
Предходен:
C D E F G A B C
Последствие:
G A B C D E F G
Както можете да видите, консеквентът е точно повторение на предходния, с изключение на това, че започва на различно ниво на височина. Този вид подражателен контрапункт се нарича строга имитация.
Имитативният контрапункт може да бъде сложна и предизвикателна композиционна техника, но също така е и много възнаграждаваща. Използвайки имитативен контрапункт, композиторите могат да създават музика, която е едновременно красива и структурно здрава.