1. Евридика:
Евридика, съпругата на Креон и майката на Хемон, отнема живота си, след като чува за смъртта на сина си Хемон. Новината за самоубийството на Хемон съкрушява Евридика и тя не може да понесе мъката и решава да сложи край на живота си. Като накара Евридика да умре извън сцената, Софокъл създава усещане за трагична ирония, тъй като публиката научава за нейната смърт косвено, засилвайки емоционалното въздействие от нейната смърт.
2. Хемон:
Хемон, синът на Креон и годеникът на Антигона, се самоубива, след като намира мъртвото тяло на Антигона в пещерата, където е била погребана жива. Неговото самоубийство е отчаян акт, воден от любовта му към Антигона и отчаянието от несправедливото отношение, което тя е претърпяла от баща му. Смъртта на Хемон извън сцената позволява фокусът да остане върху характера на Антигона и последствията от действията на Креон, вместо да се измести към индивидуалната трагедия на Хемон.
3. Антигона:
Смъртта на Антигона също се съобщава косвено чрез пратеник, който описва обстоятелствата на нейното преминаване. Пратеникът разказва как Антигона, изправена пред неизбежната си съдба, предпочела да се обеси, вместо да се поддаде на гладна смърт в гробницата. Тази смърт извън сцената поддържа фокуса на пиесата върху централните теми за личната неприкосновеност, семейната лоялност и борбата между човешките и божествените закони, без да отвлича вниманието от емоционалната тежест на трагичния край на Антигона.
Като държи тези решаващи смъртни случаи извън сцената, Софокъл засилва емоционалното въздействие на събитията и позволява на публиката да се съсредоточи върху общите теми и последствията от действията на героите. Той подсилва идеята, че смъртта им е неразделна част от трагичния изход, но не засенчва централната история, включваща неподчинението на Антигона и катастрофалните избори на Креон.