Патос (емоционална привлекателност):
- започва речта си Антоний, като се обръща към емоциите на тълпата. Той използва думи и фрази, които предизвикват съчувствие, съжаление и възмущение, за да се свърже с публиката на лично ниво.
- Антоний умело използва повторения, паралелни структури и риторични въпроси, за да подчертае несправедливостта, извършена спрямо Цезар. Повтаряйки фрази като „Брут казва, че е бил амбициозен“ и „Защо, човече, той минава през тесния свят/ Като колос“, той създава усещане за неотложност и възмущение.
Етос (достоверност):
- Антоний създава доверие, като се представя като приятел на Цезар и свидетел на делата му. Той се позовава на близките си отношения с Цезар и как знае от първа ръка за добродетелната природа на Цезар.
Реторични средства:
- Антоний използва различни реторични средства, за да направи речта си по-убедителна и въздействаща. Някои от тези устройства включват:
1. Паралелизъм: „Приятели, римляни, сънародници, дайте ми ушите си;/ Идвам да погреба Цезар, а не да го хваля.“
2. Повторение: „Но тук, с разрешението на Брут и останалите – / Защото Брут е почтен човек; / Така са и всички, всички почтени мъже – / Ела да говоря на погребението на Цезар.“
3. Антитеза: „Не говоря, за да опровергая казаното от Брут,/ Но ето ме, за да кажа това, което знам.“
4. Изображения: "Когато каза, че е амбициозен,/ И че Брут е почтен човек,/ Той предизвика много сълзи."
5. Персонификация: „И духът на Цезар, търсещ отмъщение,/ С Ате до себе си, идва горещ от ада,/ В тези граници с глас на монарх/ Ще извика „Опустошение“ и ще остави кучетата на войната да се изплъзнат.“
- Умелото използване на реторични средства от Антоний помага за създаването на мощен и убедителен аргумент, който резонира с тълпата и в крайна сметка я кара да се обърне срещу Брут и другите заговорници.