Класическите монолози се използват в литературата и драмата от векове и някои от най-известните примери включват:
* Хамлетов монолог „Да бъдеш или да не бъдеш“ в _Хамлет_ на Шекспир
* Речта на Марк Антоний „Приятели, римляни, сънародници“ в _Юлий Цезар_ на Шекспир
* Речта на Порция „Качеството на милосърдието“ в „Венецианският търговец“ на Шекспир
* Песента на Дездемона "Willow" в "Отело" на Шекспир
* Речта на Джон Проктър „Живот, жена, живот“ в _The Crucible_ на Артър Милър
Това са само няколко примера от многото класически монолози, писани през годините. Класическите монолози продължават да се използват в съвременната литература и драма и остават важна част от театралната традиция.
Ето някои от характеристиките на класическия монолог:
* Дължина: Класическите монолози могат да варират по дължина, от няколко реда до няколко страници.
* Стил: Монолозите често са написани в изострен или поетичен стил, с богати образи и език.
* Съдържание: Монолозите могат да съдържат философски разсъждения, лични откровения или изложение на сюжета.
* Цел: Монолозите се използват за разкриване на характера, развитие на сюжета и създаване на драматично напрежение.
Класическите монолози са мощен инструмент за писателите и могат да бъдат използвани за създаване на някои от най-запомнящите се и вълнуващи моменти в литературата и драмата.