1. Лоялност и родство:
Любовта и лоялността на Исмена към нейната сестра Антигона са очевидни от самото начало. Тя е загрижена за благосъстоянието на Антигона и се опитва да я разубеди да се противопостави на едикта на Креон срещу погребването на Полинейк. На Исмен обаче й липсва смелостта да се присъедини към Антигона в нейната мисия, давайки приоритет на самосъхранението и спазването на обществените норми.
2. Страх от власт и последствия:
Предпазливостта на Исмена произтича от нейния страх от авторитет и потенциално наказание за нарушаване на декрета на Креон. Тя се тревожи за последиците от техните действия и предупреждава Антигона за тежките последици от оспорването на закона. Страхът на Исмен отразява обществения натиск и тежестта на външните очаквания, които често са в конфликт с личните убеждения.
3. Контраст със силата на Антигона:
Противопоставяйки плахостта на Исмена на непоколебимата решителност на Антигона, Софокъл подчертава изключителната смелост и непоколебимата отдаденост на вярванията на последната. Колебливостта на Исмена служи като фолио за непоколебимата решителност на Антигона, като допълнително подчертава силата и моралния интегритет на главния герой.
4. Роли на пола и обществени норми:
Характерът на Исмена също така представя очакванията, възлагани на жените в рамките на патриархалното общество на древна Гърция. Тя е изобразена като по-пасивна, покорна и ръководена от обществените конвенции. Това е в съответствие с традиционните роли на половете от онова време, където от жените често се очакваше да дават приоритет на колектива пред индивида.
5. Вътрешен конфликт и морална дилема:
Вътрешният конфликт на Исмен се поражда от нейната истинска грижа за Антигона и съзнанието й за моралния императив да погребе брат им. Страхът и обществената обусловеност обаче й пречат да предприеме действия. Борбата на Исмен отразява универсалната човешка дилема за балансиране на личните ценности с външния натиск.
6. Катализатор за действията на Антигона:
Отказът на Исмена да участва в плана на Антигона косвено допринася за трагичните събития в пиесата. Нейното решение принуждава Антигона да действа сама, което в крайна сметка води до нейния арест и осъждане. Изборът на Исмен, макар и разбираем, в крайна сметка поставя сцената за трагичния финал на пиесата.
В заключение, ролята на Исмена като второстепенен герой в "Антигона" е важна в контраста на непоколебимата решителност на главния герой с по-конвенционалното и страховито мислене. Нейните мисли и действия подчертават темите за лоялност, семейство, обществени очаквания и вътрешния конфликт между личните ценности и външния натиск, засилвайки цялостната дълбочина и сложност на пиесата.