* Предположението, че всички герои са хетеросексуални. Това е очевидно в начина, по който героите говорят за любов и взаимоотношения и в начина, по който взаимодействат помежду си. Например, когато Виола се дегизира като мъж, веднага се предполага, че е влюбена в Орсино, въпреки че никога не го е срещала.
* Изобразяването на еднополовото желание като неестествено или комично. Това най-ясно се вижда в образа на сър Андрю Агучеек, който постоянно си прави шеги с влечението си към мъжете. Желанието му не се приема на сериозно от никого и често му се подиграват.
* Фактът, че пиесата завършва с традиционен хетеросексуален брак. Това затвърждава идеята, че хетеросексуалността е единствената приемлива форма на сексуална ориентация.
Изразяването на хетеронормативността в Дванадесета нощ е проблематично, защото маргинализира и изключва нехетеросексуалните хора. Освен това създава климат, в който е трудно за нехетеросексуалните хора да бъдат открити относно своята сексуална ориентация.