Антигона:
1. Определяне и решение: Антигона демонстрира непоколебима решимост в мисията си да погребе брат си Полиник, въпреки едикта на крал Креон, който го забранява. Тя е твърда в убеждението си, че трябва да изпълни своя религиозен и морален дълг, дори ако това означава да се противопостави на закона.
2. Любов и лоялност: Силната любов на Антигона към брат й и чувството й за лоялност към семейството й ръководят действията й. Тя вярва, че е неин дълг да почита и пази паметта на брат си, дори това да излага живота й на риск.
3. Страст и предизвикателство: Страстта на Антигона към справедливостта и нейната готовност да се противопостави на властта са централни за нейния характер. Тя не се страхува да отстоява това, в което вярва, дори когато това означава да предизвика силния владетел на Тива.
4. Гордост и упоритост: Гордостта и упоритостта на Антигона допринасят за нейното падение. Тя отказва да се предаде на авторитета на Креон или да направи компромис с принципите си, дори когато става ясно, че действията й ще имат трагични последици.
Исмен:
1. Страх и предпазливост: Основната емоция на Исмен е страхът. Тя се страхува да не наруши едикта на Креон и потенциалните последици за себе си и сестра си. Тя призовава Антигона да бъде предпазлива и да избягва поемането на такъв опасен риск.
2. Загриженост и безпокойство: Исмен много държи на сестра си и се тревожи за нейната безопасност. Тя се опитва да разубеди Антигона от плана й, като я предупреждава за опасностите и я призовава да обмисли практическите последици от техните действия.
3. Съжаление и вина: След като Антигона изпълнява плана си и е осъдена на смърт, Исмена е изпълнена със съжаление и вина. Тя се обвинява, че не е подкрепила сестра си и се чувства така, сякаш не е изпълнила задължението си като брат или сестра.
4. Приемане и подаване: За разлика от предизвикателното отношение на Антигона, Исмена в крайна сметка приема авторитета на Креон и последствията от техните действия. Тя признава, че те сами са навили съдбата си и се примирява с техния трагичен край.
По време на пиесата контрастиращите емоции на Антигона и Исмена задвижват конфликта и създават сложна драма, която изследва темите за дълг, лоялност, семейни връзки, индивидуална съвест и последствията от неподчинението.