- Антигона се обръща към чувството за семеен дълг на Исмена. Тя напомня на Исмена, че те са единствените останали деца на Едип и Йокаста и че е техен дълг да почетат смъртта на брат си.
- Антигона подчертава важността на справедливостта. Тя твърди, че е погрешно Креон да остави тялото на Полиней непогребано и че те трябва да се противопоставят на заповедите му, за да направят това, което е правилно.
- Антигона обвинява Исмена в страхливост. Тя казва на Исмена, че се страхува да се изправи срещу Креон и че е готова да пожертва честта на собствения си брат, за да спаси собствената си кожа.
Средата на секцията:
- Антигона става по-емоционална и страстна. Тя моли Исмена да й помогне да погребе Полинейк и заплашва да го направи сама, ако Исмена откаже.
- Антигона напомня на Исмена за последствията от техните действия. Тя казва на Исмена, че и двамата ще бъдат наказани, ако се противопоставят на Креон, но това е риск, който трябва да поемат, за да направят това, което е правилно.
- Антигона се обръща към чувството за срам на Исмена. Тя казва на Исмена, че ще се засрами от себе си, ако не й помогне да погребе Полинейк и че никога повече няма да може да погледне брат си в лицето.
Край на секцията:
- Антигона изпада в отчаяние и прибягва до заплахи. Тя казва на Исмен, че ще се самоубие, ако Исмен не й помогне, и че ще преследва Исмен до края на живота си.
- Думите на Антигона най-накрая убеждават Исмена да й помогне. Исмена се съгласява да помогне на Антигона да погребе Полинейк и двете сестри тръгват да изпълнят забранената си задача.