Къде се използва разговорен език в Смъртта на търговец?

В пиесата на Артър Милър „Смъртта на търговец“ разговорният език се използва в различни случаи в целия диалог, за да създаде усещане за реализъм и автентичност в речта на героите. Разговорният език се отнася до неофициален, ежедневен език, който обикновено се използва в случайни разговори и отразява начина, по който хората говорят в реалния живот. Ето няколко примера за разговорен език, използван в пиесата:

Уили Ломан:

- "Исус, Мария и Йосиф!" (Възклицание на изненада или разочарование)

- "Трябва да взема малко семена. Ще засадя малко цветя. Знаеш ли, малка градинка отзад... Просто малка градинка отзад." (Неформален и разговорен тон)

- "Слушай сега, момче! Това е твоят живот и е важно да поемеш отговорността за него. Така че, започни да мислиш за себе си и да разбереш какво наистина искаш да правиш с времето си." (Случайни и директни съвети)

Биф Ломан:

- "Боже, татко, не знам." (Неформално изразяване на несигурност)

- "Знаеш ли, татко, винаги съм мислил, че ще бъда успешен, като теб. Но сега започвам да си мисля, че може би няма да успея." (Непринуден и отразяващ тон)

Щастлив Ломан:

- "Разбира се! Трябва да се кача на каруцата си. Трябва да тръгвам сега." (Неформално сбогуване)

Линда Ломан:

- "Уили, скъпи, моля те, опитай се да се успокоиш. Поеми дълбоко въздух и се отпусни." (Неформален и утешителен тон)

Чрез включването на разговорен език в диалога, Милър създава усещане за свързаност и познатост за публиката. Това кара героите да се чувстват по-скоро като истински хора с различни личности и ежедневни модели на реч, отколкото като прекалено формални или изкуствени фигури. Използването на разговорен език също добавя автентичност към изследването на драматурга на темите и борбите, пред които е изправено семейство Ломан, което прави пиесата по-увлекателна и правдоподобна за публиката.