Ето по-подробен анализ на настроението на сонета:
1. Меланхолична рефлексия:Сонетът започва със замислен и меланхоличен тон, докато говорещият разсъждава върху изтичащото време и процеса на стареене. Думите „Не мрамор, нито позлатени паметници“ предизвикват чувство на мрачно съзерцание за безполезността на материалните притежания и постижения пред лицето на смъртността.
2. Приемане на смъртта:С напредването на сонета говорещият признава реалността на смъртта и нейната универсална природа. Редовете „Ни мед, ни камък, ни земя, ни безкрайно море” подчертават, че нищо не може да избяга от лапите на смъртта. Това приемане носи чувство на примирение и смирение.
3. Трансцендентност чрез любов:Въпреки мрачното признание за смъртността, сонетът също внушава трансформиращата сила на любовта. Говорителят предполага, че любовта има способността да надхвърля времето и да запазва паметта на човека отвъд физическото съществуване. Редовете „Но твоят сладък спомен, който живее в мен“ изразяват вяра в трайната природа на любовта и способността й да поддържа любимия жив в сърцето на говорещия.
4. Обнадеждаваща устойчивост:Сонетът завършва с нотка на обнадеждаваща устойчивост. Говорителят изразява решимост да устои на забравата на времето и да запази жив споменът за любимия човек. Редът „Докато мъжете могат да дишат или очите могат да виждат“ предава усещане за решителност и вярата, че наследството на любовта може да издържи през поколенията.
Като цяло Сонет 55 капсулира набор от емоции, включително меланхолично съзерцание, приемане на смъртта, признателност за силата на любовта и изпълнена с надежда устойчивост пред лицето на смъртността.