Подсилване на темите: Припевът често повтаряше или подсилваше темите, идеите и емоциите, изразени от лидера. Това повторение помогна да се подчертаят важни послания и създаде усещане за колективно разбиране сред публиката.
Коментиране на действието: Хорът осигури колективен глас, който коментира събитията от пиесата. Техните наблюдения, размишления и реакции дадоха на публиката поглед отвън и задълбочиха интерпретацията на разгръщащата се драма.
Емоционално изразяване: Припевът усили емоционалното въздействие на пиесата чрез техните споделени отговори. Радостните припеви засилиха моментите на празнуване, докато тъжните припеви добавиха дълбочина към трагичните и скръбни сцени.
Ангажираност на публиката: Форматът на повикване и отговор между лидера и хорото ангажира публиката директно. Това взаимодействие допринесе за едно общо преживяване и помогна на публиката да се свърже с емоциите и идеите на сцената.
Развитие на диалог: Обменът между хора и лидера позволи динамичен обмен на идеи. Това често водеше до задълбочаване на драматичната ситуация и спомагаше за придвижването на сюжета.
Катарзис: В трагедиите катарзисният ефект на пиесата се засилва от емоционалните реакции и оплакванията на припева. Те споделят страданието на героите и осигуряват колективен път за освобождаване на емоциите в публиката.
Драматична интензивност: Чрез своите ритмични песнопения, танци и колективно присъствие, хорът добави визуална и звукова интензивност към драматичното изпълнение.