1. Структура:
Шекспиров сонет: Състои се от 14 реда, обикновено разделени на четири четиристишия (строфа от четири реда) и последен куплет (строфа от два реда). Схемата на рими следва модела ABAB CDCD EFEF GG.
Петрарчански сонет: Също така се състои от 14 реда, но разделени на октава (осем реда) и сестет (шест реда). Схемата на рими обикновено е ABBA ABBA CDCDCD или CDECDE.
2. Тема и тон:
Шекспиров сонет: Изследва широк набор от теми, включително любов, приятелство, красота, смъртност и природата на самата поезия. Тонът може да варира от лек и игрив до сериозен и съзерцателен.
Петрарчански сонет: Често се фокусира върху несподелена или непостижима любов, като говорещият изразява възхищение, копнеж и скръб. Тонът клони към по-висок и идеализиран.
3. Език и изображения:
Шекспиров сонет: Използва богат и разнообразен речник, включително каламбури, игра на думи и фигури на речта като метафори, сравнения и персонификация. Образите често са ярки и чувствени.
Петрарчански сонет: Известен със своя елегантен и изчистен език, с по-сдържана употреба на фигуративен език. Образите обикновено са по-символични и абстрактни.
4. Волта:
Шекспиров сонет: Често съдържа промяна или "волта" в третото четиристишие, където перспективата или тонът на говорещия се променят или се въвежда нова идея.
Петрархански сонет: Също така има волта, но обикновено се появява между октавата и сестета, отбелязвайки преход в мисълта или емоцията.
5. Културен и исторически контекст:
Шекспиров сонет: Възниква по време на Английския ренесанс, повлиян от италианската сонетна традиция, но развива различни характеристики.
Петрархански сонет: Произхожда от Италия през 14 век, свързва се с поезията на Петрарка (Франческо Петрарка) и се превръща в видна форма в европейската литература.
Докато сонетите на Шекспир и Петрарка споделят някои прилики в структурата и целта, те се различават по своите специфични модели, теми, език и културен контекст.