* „Въпреки това моето слънце една ранна утрин грееше
С целия триумфален блясък на челото ми."
Тези редове представляват надеждата на оратора за по-добро бъдеще. Говорителят е минал през труден период, но те са уверени, че нещата ще се подобрят. Те се сравняват със слънцето, което изгрява всяка сутрин с нова надежда. Говорителят вярва, че те също ще се издигнат над настоящите предизвикателства и ще постигнат успех.
Тези редове също представляват любовта на говорещия към човека, към когото се обръщат в сонета. Говорителят сравнява любовта им със слънцето, което е източник на светлина и топлина. Те вярват, че любовта им ще им помогне в трудните моменти и ще им донесе щастие.
Като цяло тези последни два реда от сонет 29 изразяват надеждата на говорещия за по-добро бъдеще и любовта им към човека, към когото се обръщат в сонета.