„Ти не си същото куче, което беше“, каза мъжът, гласът му бучеше дълбоко в гърдите му. „Тогава беше пълен с бой. Сега имаш онзи вид на увиснало куче, като бита кърпа.“
В този пасаж виждаме Торнтън да използва диалектни думи като "ain't" вместо "aren't" и "cur", за да опише куче. Освен това структурата и ритъмът на изреченията му имат специфичен каданс, който допълнително характеризира неговия произход и социална класа. Този различен начин на говорене добавя дълбочина и реализъм към характера на Джон Торнтън и допринася за цялостното богатство и атмосфера на романа.