Конкретен сюжет: Symphonie fantastique не е просто колекция от абстрактни музикални движения, а по-скоро разказва конкретна история. Берлиоз предостави подробна програма, която обяснява разказа зад всяко движение, позволявайки на слушателите да проследят емоционалното пътуване на главния герой на композитора.
Описателни заглавия: Всяка част от симфонията носи описателно заглавие, което подсказва развитието на историята. Например, първата част е озаглавена „Rêveries – Passions“ (Мечти – Страсти), втората е „Un bal“ (Бал), а третата е „Scène aux champs“ (Сцена в полето). Тези заглавия предлагат музикални сигнали за събитията и емоциите, разгръщащи се във всяко движение.
Музикално представяне на емоции: Използването на оркестрови цветове и музикални теми от Берлиоз ефективно изобразява различни емоции и събития, споменати в програмата. Например в четвъртата част, озаглавена „Marche au supplice“ (Марш към ешафода), ритъмът на песант, зловещата мелодия и тежките инструменти създават усещане за ужас и трагедия.
Конкретни герои и сцени: Програмата представя конкретни герои, като любимата жена и алтер егото на главния герой, и ги поставя в рамките на описателни сцени като бал, пасторална обстановка и събота на вещици. Тези елементи подобряват разказващия аспект на симфонията.
Единство чрез лайтмотиви: Берлиоз използва музикални теми или лайтмотиви, за да представи конкретни идеи или герои в цялата симфония. Например, idée fixe, повтаряща се мелодия, символизира любимата жена и нейното присъствие в съзнанието на главния герой.
Чрез тясно преплитане на музика с извънмузикален разказ, Symphonie fantastique размива границите между чисто абстрактната музика и по-явните форми на музикално разказване. Тези програмни характеристики го отличават като един от определящите примери за програмна музика в романтичната епоха.