Градове-щати:
- Шумерските градове-държави са били по същество суверенни единици, всяка със собствена политическа и икономическа система. Градове като Ур, Урук и Киш се очертават като видни центрове на власт.
Кралство и владетели:
- Всеки град-държава в Шумер е бил управляван от крал (лугал) или владетел. Кралят имаше значителна власт, включително военни, религиозни и административни функции.
Храмове и икономически живот:
- Храмовете са били централни за икономическия и религиозния живот на шумерите. Храмовете събирали селскостопански излишъци и служели като складове за града. Те управляваха голяма част от икономиката и играеха жизненоважна роля в разпределението на ресурсите.
Съветът на старейшините:
- В някои шумерски градове-държави е имало съвет на старейшините (abgal) или събрание (gub), които са съветвали царя и са участвали в процесите на вземане на решения.
Социална йерархия и писари
- Шумерите са имали йерархично общество с различни социални класи. Елитите включват свещеници, крале и администратори, докато мнозинството са фермери и занаятчии. Писарите образуваха важна и уважавана група, която допринасяше за воденето на записи и управлението.
Кодекс на закона:
- Шумерите са разработили ранни правни кодекси, като Кодекса на Ур-Наму (около 2100 г. пр. н. е.), който установява правни принципи и наказания за различни нарушения.
Храмовете като административни центрове:
- Храмовете често са функционирали като административни центрове на шумерските градове, където са се извършвали икономически транзакции, съдебни процедури и архивиране.
Търговия:
- Шумерите са участвали в обширна търговия със съседните региони и са развили използването на пари (сребро) в икономически транзакции.
Война и съюзи:
- Шумерските градове-държави участват в дипломатически преговори, създават съюзи и понякога влизат във война, за да осигурят политическо господство или ресурси.
През цялата история на Шумер различни градове-държави периодично придобиват известност и създават по-големи царства, като Акадската империя. Въпреки това, общите структури на управление остават вкоренени в шумерските основи. Постиженията на шумерската цивилизация в управлението осигуряват модел и вдъхновение за следващите месопотамски цивилизации, които надграждат и адаптират своите политически системи.