1. "Звезди скриват вашите огньове, / Нека светлината не види моите черни и дълбоки желания." (Действие I, сцена IV):Това отстрани показва, че Макбет замисля нещо зловещо и иска да го скрие от света. Той не иска да се знае за злите му намерения.
2. "Принцът на Къмбърланд! Това е стъпало, / на което трябва да падна, или в противен случай да скоча, / защото лежи на пътя ми." (Действие I, сцена IV):Макбет разкрива амбицията си да стане крал и признава, че присъствието на Малкълм (принцът на Къмбърланд) представлява пречка за плановете му.
3. "Ако е добре, защо се поддавам на това предложение / Чийто ужасен образ разтваря косата ми / И кара седналото ми сърце да чука в ребрата ми?" (Действие I, Сцена III):Макбет се бори с идеята да убие Дънкан и задава въпроси защо обмисля такъв зъл акт. Този вътрешен конфликт показва моралната му дилема и страха, който съпътства желанията му.
4. "Звънецът ме кани. Не го чувай, Дънкан, защото това е звън / който те призовава към рая или към ада." (Действие II, сцена I):Докато върви, за да извърши убийството на Дънкан, Макбет чува камбанен удар. Това отстрани разкрива неговата вина и опасения, тъй като той си го представя като предупреждение за последствията от действията си.
5. "Това ли е кама, която виждам пред себе си, / Дръжката към ръката ми?" (Действие II, сцена I):Макбет изпитва халюцинации и вижда кама да се носи пред него. Това отстрани отразява колебливото му чувство за реалност и нарастващото му слизане в лудост и смут.
6. „Стори ми се, че чух глас да вика „Не спи повече! / Макбет спи убийствено!“ Невинният сън, / Сънят, който плете разплетения ръкав на грижата, / Смъртта на живота на всеки ден." (Действие II, сцена II):След убийството на Дънкан, Макбет страда от безсъние и чувство за вина. Това отстрани демонстрира психологическото въздействие на неговото престъпление, тъй като той осъзнава, че е отнел спокойния сън, който е от съществено значение за човешкото благополучие.
Тези откъси разкриват вътрешния смут на Макбет, неговата амбиция, страховете му и падането му в лудост, докато се бори с последствията от действията си. Предоставяйки достъп до мислите си, Шекспир използва отстрани, за да развие сложния характер на Макбет и да изследва психологическите аспекти на неговата трансформация.