По какво си приличат тревата и анекдотът на Стивънс за буркана?

В поемата на Уолъс Стивън „Анекдот за буркана“ говорещият поставя обикновен стъклен буркан на хълм в Тенеси и наблюдава как присъствието му трансформира околния пейзаж. Бурканът се превръща във фокусна точка, около която говорещият забелязва нови детайли и модели в естествения свят. Присъствието на буркана също създава усещане за ред и хармония, тъй като налага своята геометрична форма върху хаотичната пустош.

По подобен начин в стихотворението на Емили Дикинсън „Тревата“ говорещият наблюдава начина, по който едно стръкче трева може да наруши и предизвика очакванията и конвенциите на естествения свят. Тревата отказва да се съобрази с чистите и подредени модели на човешкия живот и вместо това отстоява собствената си дивота и индивидуалност. Поставяйки прост обект в естествена среда, и двете поеми изследват сложната връзка между природния и човешкия свят, използвайки природата, за да предизвика и разстрои човешките очаквания и предположения.