- Музикален термин :В музиката фалцетът се отнася до вокална техника, при която певец издава по-високи ноти от нормалния си гласов диапазон. Това включва използването на главния глас или горния регистър на гласа, което създава по-лек, по-дишащ звук. Гласните струни вибрират по-бързо във фалцет, което води до по-високи тонове. Певците често преминават към фалцет, за да достигнат високи ноти, които са извън обичайния им диапазон.
- Общо значение :
- В по-широк смисъл "фалцет" може да се използва за описание на нещо изкуствено, фалшиво или имитация на нещо истинско. Например, някой може да каже:„Тази усмивка изглеждаше малко фалшива; не изглеждаше автентична.“
- В театъра фалцетът може да се отнася до висок глас, използван за комедиен ефект или за създаване на определен герой.
- Невярно, не е истинско :
- Фалсетото също има връзка с концепцията за това, че е "фалшив" или "неистински". Произлиза от италианската дума "falso", което означава "фалшиво" или "измамно". В музиката фалцетният глас се счита за отклонение от естествения, истински вокален звук.