1. Простота и лекота на изпълнение. Моноазбучните шифри са сравнително лесни за създаване и внедряване, като изискват само съпоставяне на букви в обикновения текст с букви в шифрования текст. Тази простота ги прави достъпни за широк кръг потребители, включително случайни потребители и лица без обширни криптографски познания.
2. Устойчивост на атаки с груба сила. Атаките с груба сила, които включват систематично изпробване на всички възможни ключове, могат да бъдат изчислително интензивни за по-сложни шифри. Въпреки това, в случай на моноазбучни шифри, броят на възможните ключове е ограничен от броя на използваните знаци (т.е. азбуката). Това прави атаките с груба сила по-осъществими, но все още предизвикателни за големи азбуки или по-дълги ключове.
3. Пригодност за определени приложения. Моноазбучните шифри са особено подходящи за приложения с ниска степен на сигурност, като прикриване на секретни съобщения в случайна комуникация, лични дневници или некритични документи. Тяхната простота и лесна употреба ги правят практични в тези сценарии.
Важно е да се отбележи, че едноазбучните шифри обикновено се считат за слаби според съвременните криптографски стандарти. По-стабилните техники за криптиране, като полиазбучни шифри и модерни криптографски алгоритми като AES, обикновено се предпочитат за защита на чувствителна информация.