Говорителят използва език, който предава чувство на дълбока обич и възхищение към Маргьорит. Те я описват като „моя живот, моята любов“ и я наричат „моята кралица“ и „моята звезда“. Говорещият обаче също така изразява чувство на дистанция и недостижимост, което предполага, че чувствата им са нереципрочни или неудовлетворени.
Използването на образи в стихотворението допринася за тона на несподелената любов. Говорителят сравнява Маргьорит с цвете, роза и лилия, всички от които са символи на красота и чистота. Въпреки това, тези образи също внушават усещане за крехкост и непостоянство, което отразява страха на говорещия, че любовта им към Маргьорит може да не продължи или да бъде изпълнена.
Като цяло, тонът на „To Marguerite- Continued“ е тон на дълбок копнеж, възхищение и съжаление, което отразява несподелената любов на говорещия към Marguerite.