Терминът "прелюдия" идва от латинската дума praeludium, което означава "да играя преди". Прелюдиите първоначално са били използвани като упражнения за загрявка за музикантите, преди да започнат да свирят по-съществено музикално произведение. С течение на времето обаче прелюдиите стават по-развити и усъвършенствани и започват да се използват като самостоятелни композиции.
Прелюдиите често се използват за настройване на настроението или тона за по-голяма творба. Те могат да се използват за създаване на усещане за очакване или напрежение или могат да се използват за въвеждане на основните теми на произведението, което следва. Прелюдиите също могат да се използват за показване на техническите умения и музикалното творчество на композитора.
Някои известни примери за прелюдии включват:
* „Прелюдия в до мажор“ на Йохан Себастиан Бах от The Well-Tempered Clavier
* „Прелюдия в ми минор“ на Фредерик Шопен от оп. 28
* Клод Дебюси "Prelude à l'après-midi d'un faune" на Клод Дебюси
* "Прелюдия № 1" на Джордж Гершуин от Три прелюдии за пиано