Добротата и състраданието на Едип са очевидни в начина, по който се отнася към народа си. Той винаги е готов да изслуша техните притеснения и бързо помага на нуждаещите се. Например, когато група жени идват при него с молба за помощ, той веднага се съгласява да чуе молбите им. Той също така е готов да рискува собствения си живот, за да спаси народа си от чумата. Когато научава, че единственият начин да спре чумата е да намери и накаже убиеца на Лай, той тръгва на мисия, за да го направи, въпреки че знае, че това може да доведе до собственото му падение.
Добротата и състраданието на Едип са очевидни и в начина, по който се отнася към семейството си. Той е предан съпруг на Йокаста и любящ баща на децата си Етеокъл и Полинейк. Той винаги е готов да постави техните нужди пред своите собствени и бързо им прощава грешките им. Например, когато Етеокъл и Полинейк се карат за това кой ще го наследи като цар, Едип се опитва да посредничи в спора и е готов да се откаже от собствения си трон, за да предотврати гражданска война.
Като цяло речта в началото на пиесата ни казва, че Едип е мил и състрадателен владетел, който е дълбоко загрижен за благосъстоянието на своя народ. Той е готов да направи всичко необходимо, за да им помогне и не се страхува да признае, че греши. Той е отдаден съпруг и баща и винаги е готов да постави нуждите на семейството си пред своите.