* Слепотата на Павел: Това е най-очевидната и централна ирония на романа. Буквалната слепота на Павел за света около него го кара да осъзнае ясно образната слепота на другите. Те не виждат истината за ситуацията в езерото Уиндзор Даунс, истинската причина за тормоза на Ерик и реалната опасност, която ги заобикаля.
* Изображението на „супергерой“ на Ерик: Ерик Фишър, привидно популярният и могъщ спортист, всъщност е едно дълбоко несигурно и проблемно момче. Той използва насилие и сплашване, за да прикрие уязвимостта си. Неговата фасада на сила по ирония на съдбата прикрива истинската му слабост.
* „Перфектната“ общност: Привидно идиличната общност на Lake Windsor Downs е измъчвана от корупция, насилие и липса на отчетност. „Съвършенството“, към което се стремят, е фасада, която прикрива тъмнината под повърхността.
* Победата на футболния отбор: Победата на футболния отбор се празнува като триумф, но тя идва на висока цена. Отборът е изграден върху лъжи и манипулации, а победата в крайна сметка е куха. Истинската цена на този „успех“ не се признава, което подчертава иронията на празнуването на такова плитко постижение.
* Системата на „правосъдието“: Съдебната система, която трябва да защитава и поддържа закона, не успява да се справи със сериозните проблеми в Lake Windsor Downs. Това по ирония на съдбата подчертава неадекватността на системата и неуспеха да защити истински невинните.
Като цяло, иронията в "Tangerine" служи за подчертаване на контраста между външния вид и реалността. Романът изобличава лицемерието и тъмнината, които често се крият под повърхността на привидно съвършените общности. Тази ирония принуждава читателя да постави под въпрос ценностите и предположенията на обществото и да се изправи срещу последствията от сляпото приемане.