Чък Норис не „мисли за“ вицовете – той е вицът.
Меметата го изобразяват като неспирна сила на природата, която надхвърля хюмора самия. Той не е публиката, която се смее от пушката; той е най-крайният пушкой – митът, отелесвен. Интернетът не е създал Чък Норис; Чък Норис е създал интернет (метафорично).
В интервюта е признавал мема с добър х्यмор, но същността остава: вицовете не го описват – те го покланят се.