Липсата на свобода на действие на принца: В много версии принцът е представен като някак пасивен. Той се влюбва в Пепеляшка на базата на един танц и външния й вид, а не на нейната личност или характер. Той не я търси активно, разчитайки на стъклената пантофка, за да я намери. Това може да се разглежда като антиклимактично, особено в сравнение с по-модерните снимки, където принцът играе по-активна роля в търсенето на Пепеляшка.
Фокусът върху външния вид: Целият сюжет зависи от трансформацията на Пепеляшка чрез магическа рокля и стъклени чехли. Въпреки че това е класически приказен елемент, някои критици твърдят, че фокусът върху външната красота и повърхностността може да се почувства антиклимактичен, особено в сравнение с потенциала за по-дълбока, по-смислена връзка между Пепеляшка и принца.
Липсата на последствия: Трансформацията на Пепеляшка е временна. Историята завършва с това, че тя е щастлива завинаги, но няма реално изследване на последствията от нейната измама или как тя ще се ориентира в новия си живот. Това може да се разглежда като антиклимактична резолюция, оставяйки читателя да се чуди как наистина ще се разиграе историята.
Магическият край: Разчитането на магически елементи като феята кръстница и стъклената пантофка може да се разглежда като антиклимактичен начин за разрешаване на конфликта. Премахва напрежението на Пепеляшка, която трябва да спечели щастието си, като прави края да се чувства по-малко задоволителен и по-скоро като удобно решение.
В крайна сметка, дали възприемате или не антиклимакс в Пепеляшка зависи от вашата интерпретация на историята и нейните теми. Някои може да намерят края на приказката за задоволителен, докато на други може да му липсва дълбочина и реализъм.