Романът никога не яснява истинските чувства на Котлер. Ние го виждаме само през ограничената перспектива на Бруно:
Интерпретацията е оставена на читателите. Котлер олицетворява баналността на злото — очарователен, все пак monstruозен. Неговата неяснота отразява темата на романа: злото често носи човешко, дори харесаемо лице.