Две комични облекчения в Хамлет: Полиний и Гробникарът
Основните източници на комично облекчение са:
- Полиний — Господар на камарата. Неговата самомнений многословие, погрешни ситуации и иронична слепота („Краткостта е душата на вица“ — след което говоря дълго) генерират неудобен смех. Той е глупак, който мисли, че е мъдър.
- Гробникарът (Първи клоун) — Действие V, Сцена I. Един клера, който дискутира право, логика и смъртност, хвърляйки черепи. Неговата букваленост („Професия на Адам? Този, който строе по-силно от зидари… гробникари — държат се за ръце“) и циничен виц предоставят философско облекчение сред скръбта.
Почетен спомен: Розенкранц & Гилденстърн (като дуо) функционират като комичен дуо на некомпетентност — но те са два героя, а не един.
Тези фигури не облекчават настроението; те задълбокочават мрака, показвайки как абсурдът съживява с смъртността.