В „Зовът на дивината“ на Джек Лондон, Бък е откраден от Мануел, заигралски-зависим помощник-градинар на имението на съдия Милър в Санта Клара долина.
Мануел, нуждаейки се от пари за да плати заложнически дългове, примами Бък за „разходка“ и го предава на двама чужди (описани като „полукръвници“ в застарелата терминология на романа), които закупуват силни кучета за саниарската търговия на Клондайк златоискателска гряза.
Мануел представя крупкостта на одомашняването. Един акт на човешка слабост (жадност/зависимост) подкопава поколения от разведене и комфорт, хвърляйки Бък в праисторичната борба, дефинираща романа.