Исторически неточности: Критиците твърдят, че книгата и филмът представят редица исторически неточности и опростявания на Холокоста. Някои смятат, че минимизира ужасите и сложността на Холокоста, като представя дезинфекцирано и емоционално манипулативно изобразяване на събитията.
Липса на контекст: На историята липсва достатъчен исторически контекст, който да помогне на читателите или зрителите да разберат напълно по-широките исторически и политически обстоятелства, довели до Холокоста. Този пропуск е критикуван за потенциално подвеждане на публиката относно истинската природа и мащаба на геноцида.
Стереотипни портрети: Критиците твърдят, че филмът по-специално разчита на стереотипни представяния на нацистите като едноизмерни злодеи, което отвлича вниманието от нюансираното разбиране на сложните мотивации и действия на реални исторически личности.
Емоционална манипулация: Някои критици твърдят, че филмът умишлено манипулира емоциите на публиката, като се фокусира върху приятелството между Бруно, син на коменданта на лагера, и Шмуел, еврейско момче, затворено в концентрационния лагер. Те твърдят, че този сантиментален подход тривиализира огромните страдания и загуби, преживени от милиони жертви по време на Холокоста.
Липса на агенция за еврейски герои: Критиците твърдят, че филмът и книгата се фокусират предимно върху гледните точки на Бруно и семейството му, докато еврейските герои често са сведени до второстепенни роли без много дълбочина или агенция. Тази критика подчертава необходимостта от по-автентични и всеобхватни представяния на еврейския опит по време на Холокоста.
Прекалено опростяване на Холокоста: Критиците твърдят, че централната предпоставка на историята, която включва младо момче, което се сприятелява с еврейски затворник, опростява сложността на Холокоста и пренебрегва систематичното дехуманизиране и унищожаване на милиони хора.
Неподходяща аудитория: Някои критици твърдят, че филмът и книгата може да не са подходящи за по-млада публика поради чувствителната и обезпокоителна природа на Холокоста, което предполага, че той потенциално може да травматизира или обърка децата без подходящ исторически контекст и подкрепа.
Важно е да се отбележи, че тези критики не обезсилват непременно художествените достойнства или личните реакции към книгата и филма. Много читатели и зрители намират „Момчето в раираната пижама“ за силна и вълнуваща история, докато други оценяват усилията му да повиши осведомеността за Холокоста. Критиките обаче подчертават важни съображения и дискусии около историческата точност, представянето и етичните отговорности на разказването на истории, когато се разглеждат чувствителни исторически събития.