Персонажи:
Обстановка: Училищна 칸тина, обяд.
Скрипт:
Софи: (влизайки, вибрираща) О, Боже, Емили – не мога да чакам тези купкейкове. Най-добрите в училище. Сертифицирани.
Емили: (невпечатлена) Те са купкейкове, Софи. Брашно, захар, разочарование.
Софи: Един хап. Това е всичко, което моля. Душата ти ще ти благодари.
Емили: (вздиха, хапва) …Хм. Не е лошо.
Софи: (лъчезарна) Небесно. Вярно ли?
Емили: (дъвча) Да, ок. Но знаеш ли какво ще ги направи трансцендентни?
Софи: (хваща сърцето) Какво? Какъв гений?
Емили: Шоколадов глазур. Очевидно.
Софи: (хваща сърцето) Ти си визионер. Пророк на глазура.
(И двамата се смеят, изяждат купкейкове.)
Софи: (мечтателно) Най-добрият обяд. Ще разкажем на внуци.
Емили: (сухо) "И тогава баба Емили изобрети шоколадова глазур."
Софи: (усмихната) "И баба Софи изяде дванайсет."
(Светлините изгасват на споделен смях.)
Бележки за изпълнение: Темп = разговорен. Софи = висока енергия, физическа. Емили = минимална реакция, максимален тайминг. Контрастът движи комедията.