герои:
- Софи:Весела и ентусиазирана ученичка, която обича сладкото.
- Емили:Най-добрата приятелка на Софи, която е по-практична и земна.
Обстановка:Училищно кафене по време на обяд.
диалог:
(Софи и Емили влизат в кафенето, носейки подносите си за обяд.)
Софи:(развълнувано) Боже, Емили, нямам търпение да опитам тези кексчета! Чух, че са най-добрите в цялото училище.
Емили:(скептично) Наистина ли? Не съм много любител на кексчетата.
Софи:(настоятелно) Хайде, само една хапка! Няма да съжалявате.
Емили:(неохотно) Добре, ще опитам.
(Софи подава кексче на Емили.)
Емили:(отхапва) Хм, не е лошо.
Софи:(грее) Казах ти! Те са райски, нали?
Емили:(кима) Да, много са добри. Но знаете ли какво би ги направило още по-добри?
Софи:(любопитно) Какво?
Емили:(усмивен) Малко шоколадова глазура.
Софи:(задъхва се) О, боже мой, гений!
(Двамата се смеят и дояждат кексчетата си.)
Софи:(въздъхвайки замечтано) Толкова се радвам, че решихме да опитаме тези кексчета. Това определено е ден за запомняне.
Емили:(усмихвайки се) И аз, Софи. Предполагам, че дори и най-неочакваните малки лакомства могат да направят голяма разлика.
(Те продължават да чатят и да се наслаждават на обяда си заедно.)