1. Каламбури и игра на думи:
Шекспир умело е използвал каламбури, където думи с множество значения създават слоеве хумор. Използвайки неяснотите на езика, той изработи умни диалози, които забавляваха публиката на неговото време и продължават да го правят и днес.
2. Шамарска комедия:
Фарсовият хумор е на видно място в пиесите на Шекспир. Героите участват във физически закачки, недоразумения и комични ситуации, които добавят лекота и смях към продукциите. Елементи на измама, маскировки и погрешни самоличности допринасят за комедийната атмосфера.
3. Хумор, управляван от характера:
Много от героите на Шекспир сами служат като източници на хумор. Техните ексцентричности, странности и хумористични личности водят до комедийни сюжетни линии. Персонажи като Фалстаф, Ботом и сър Андрю Агучеек са отлични примери за тази техника.
4. Пародии и сатира:
Шекспир използва пародия и сатира, за да се подиграва на съвременни фигури, социални норми и литературни конвенции. Като преувеличава и се подиграва на обществените условности, той предлага остроумен социален коментар чрез пиесите си.
5. Остроумни закачки и отговор:
Умната размяна между героите, белязани от игра на думи и бърз ум, допринесе за характерния стил на хумор на Шекспир. Героите се караха словесно, често си разменяха обиди и умни забележки, добавяйки комедийна енергия към сцените.
Като цяло Шекспир майсторски смесва различни форми на хумор в пиесите си, за да създаде добре закръглени театрални преживявания. Хумористичните елементи в творбите му са осигурили тяхната трайна популярност и уместност сред културите и поколенията.