„Чудно е хубаво, а хубавото е чудно“ – установява парадоксална обмана, предвещаваща морална неяснота.
Виждайки привида на Банко: „най-чудното нещо, което очите ми са виждали“ – отразява неговата вина, вътрешно тревожно състояние и разложението на неговото царство.
Мотивът подчертава централното напрежение в пьесата: видимост против реалност, и цената на злото власт.