В втората си ода римският поэт Хораций предлага безвремен стойчески урок: истинското щастие лежи в услада на настоящия момент, а не в преследване на недостъпни бъдещи награди или материално богатство. П poemaта използва цикличния ритъм на природата – сменящите се сезони – като модел за балансиран живот, напомняйки ни, че всичко, което притежаваме, е временно.
Далеч от да проповядва безразсъдно хедонизъм, carpe diem на Хораций е покана за внимателно услаждаване на обичайните дарове – тиха чаша вино, разговор с приятел, сянка на дърво. Това е философия, която резонира точно толкова мощно днес, колкото и в древен Рим.