Пет вида ирония в *Вестникар*: Драматична, Ситуационна, Вербална, Космическа, Историческа
- Драматична ирония – Публиката знае, че обвиненията за вещство са фалшиви; героите не, създавайки напрежение.
- Ситуационна ирония – Абигейл обвинява други в вещство, за да скрие собствената си връзка с Джон Проктър – обвинява други в собствения си грях.
- Вербална ирония – Акт II: Абигейл преструва страдание, обвинява Мъри Уорън. Мъри протестира; Абигейл отговаря: „Надявам се да не съмнявате в моята преценка“ – докато тя е лъжеца.
- Космическа ирония – Невиновните Проктър и Нърс умрат; виновните Абигейл и Пътнам побегват – справедливостта е обърната.
- Историческа ирония – Салемският процес 1692 г. алгоризира макартизма на 1950-те; Милър предупреждава срещу масова истерия и злоупотреба с властта.