2. Обществени стереотипи: Съществува широко разпространен стереотип, че анимационните филми са само за деца. Това може да накара възрастните да се чувстват така, сякаш трябва да „пораснат“ и да спрат да се наслаждават на анимационни филми, за да се съобразят с обществените очаквания.
3. Страх от съдене: Възрастните може да се притесняват да не бъдат съдени или смятани за детински от своите връстници или колеги, ако признаят, че харесват анимационни филми. Този страх от преценка може да ги накара да се смеят или да се присмиват на други, които открито говорят за любовта си към анимационните филми.
4. Пренебрежително отношение: Някои възрастни може просто да отхвърлят анимационните филми като забавление с ниско качество и не си струва да се приемат на сериозно. Те може да ги гледат като загуба на време или като нещо, на което само децата трябва да се радват.
5. Разлики между поколенията: Възрастните хора може да са израснали във време, когато анимационните филми не са били толкова широко приети или оценени, колкото днес. Може да са усвоили убеждението, че анимационните филми са само за деца и затова им е трудно да приемат, че и възрастните могат да им се наслаждават.
Важно е да запомните, че да се наслаждавате на анимационни филми е лично предпочитание и че няма нищо срамно да намирате радост в нещо, което намирате за забавно, независимо от възрастта ви.