1. Преувеличение и абсурд: Оруел преувеличава бюрократичните тенденции на прасетата, които в крайна сметка поемат контрола върху фермата. Прасетата създават сложна йерархия, бюрокрация, пълна с ненужни комисии, формуляри и документи. Оруел използва това преувеличение, за да подчертае абсурда на бюрокрацията и как тя може да стане по-важна от действителната работа, която трябва да се свърши.
2. Сатирично именуване: Оруел дава сатирични имена на комитетите и бюрократичните структури във фермата. Например, Пропагандният комитет е наречен "Министерство на истината", отделът, отговарящ за хранителните дажби, се нарича "Министерство на изобилието", а тайната полиция се нарича "Отдел за архивите на животните". Тези имена сатиризират двусловието и евфемизмите, често използвани от бюрокрациите, за да прикрият истинската си природа и истинското състояние на нещата.
3. Бюрократичен жаргон: Оруел използва използването на бюрократичен жаргон и безсмислени фрази, за да сатиризира езика, който често се среща в бюрократичните документи. Прасетата и особено Крещящият използват сложен и объркващ език, който често съдържа празни баналности и лозунги като „Четири крака добри, два крака лоши“ или „Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от други“. Това сатиризира начина, по който бюрокрацията може да се скрие зад сложен език, за да прикрие своята неефективност и липса на прозрачност.
4. Неефективност и стагнация: Оруел описва бюрократичната система на прасетата като неефективна и застояла, възпрепятстваща производителността и прогреса на фермата. Прасетата стават по-загрижени за запазването на властта и привилегированите си позиции, отколкото за подобряване на условията във фермата за всички животни. Оруел сатиризира неефективността, закъсненията и задушаването на прогреса поради бюрократични процеси и йерархии.
5. Паралели с животни: Използването на животински герои от Оруел му позволява да направи паралели между поведението на животните и чертите, често свързвани с бюрокрацията. Прасетата, например, представляват бюрократичния елит, който притежава власт и контрол, докато другите животни символизират масите, които са засегнати от решенията на бюрокрацията.
Като цяло Джордж Оруел използва сатира, преувеличение и умно назоваване, за да критикува и осмива недостатъците на бюрокрацията във „Животинската ферма“. Чрез сатиричния си портрет Оруел подчертава опасностите от неконтролираната бюрокрация, нейните дехуманизиращи ефекти и начините, по които може да подкопае принципите на равенство и справедливост.