Известният монолог на Макбет при учене за смъртта на леди Макбет:
Тя щяла да умре по-късно;
Било време за такова дума.
Утре, и утре, и утре,
Ползе в това дребно темпо от ден на ден,
До последния слог на записаното време,
И всички наши вчера са осветлили глупаци
Пътя към прашната смърт. Изгасни, изгасни, кратка свещ!
Животът е само сенка, 슬ъб актьор,
Който се преструва и се безпокои часът си на сцената
И след това не се чува повече: е приказка
Разказана от идиот, пълна с звук и ярост,
Означаваща нищо.
Тази реч улавя нихилистичния отчаяние на Макбет, гледащ живота като безсмислено представление.