* Пиесата трябва да бъде написана с ямбичен пентаметър. Това означава, че всеки поетичен ред трябва да се състои от десет срички, като ударението пада върху всяка втора сричка.
* Пиесата трябва да има щастлив край. В една Шекспирова комедия главните герои трябва да преодолеят своите препятствия и накрая да намерят щастието.
* Пиесата трябва да включва поне един подсюжет. Това е второстепенна история, която върви успоредно с основния сюжет. Подзаговорът често се използва за осигуряване на комично облекчение или за изследване на различни аспекти от темите на пиесата.
* В пиесата трябва да участва поне един клоун или глупак. Този герой се използва за осигуряване на комично облекчение и за коментиране на действието на пиесата.
* Пиесата трябва да включва любовна история. Любовната история често е в центъра на пиесата и обикновено се разрешава щастливо в края.
В допълнение към тези общи правила има и редица специфични конвенции, които често се срещат в комедиите на Шекспир. Например много комедии на Шекспир включват погрешни самоличности, маскировки и практични шеги. Тези условности спомагат за създаването на весела и празнична атмосфера, която е характерна за Шекспировата комедия.