- Когато Оргон хвали Тартюф за неговото смирение, но публиката вижда Тартюф като лицемер, който само се преструва на смирен.
- Когато Тартюф изразява любовта си към Елмир, въпреки че публиката знае, че той я желае само физически и използва религията като прикритие за похотта си.
- Когато Тартюф обвинява Дорин, че е обладан от дявола, но е ясно, че той е този, който е обладан от злото.