В тази сцена Ромео е прогонен от Верона за убийството на Тибалт, братовчед на Жулиета. Той дойде в стаята на Джулиет, за да се сбогува, преди да си тръгне, и двамата са обезумели от ситуацията. Ромео чувства, че е контролиран от съдбата или „богатството“ и че няма контрол над собствения си живот или щастие.
Фразата „Аз съм глупакът на късмета“ може да се тълкува и като препратка към древната римска концепция за Фортуна, богинята на късмета. Фортуна често е изобразявана като жена със завързани очи, стояща на колело, символизираща непредсказуемостта и капризността на съдбата. Ромео чувства, че е оставен на милостта на тази сляпа богиня и че е наказан по някаква неизвестна причина.
Използването на думата „глупак“ от Ромео също е важно. По времето на Шекспир думата „глупак“ често се използва за обозначаване на някой, който е глупав, лековерен или глупав. Въпреки това може да се използва и по по-сериозен начин, за да се отнася до някой, който е имал нещастие или късмет. В този случай Ромео използва думата „глупак“, за да опише себе си като човек, който не е имал късмет в любовта и който е сполетян от жестока съдба.
Като цяло фразата "О, аз съм глупак на богатството!" изразява дълбокото чувство на отчаяние на Ромео и чувството му за безсилие пред лицето на съдбата. Това е силно изявление, което улавя трагичната природа на любовната история на Ромео и Жулиета.