Не. Скуидвард Тентакълс никога не преживява трайна трансформация към „приятен“. Неговият цинизъм, претенциозност и раздразнителност не са грешки за коригиране – те са двигателят на комедията на шоуто.
Скуидвард има моменти – истински, докосващи – когато бронята му пука:
СпанджБоб е ситуационна комедия в мултипликационен формат. Ситукомите работят на стазис. Ако Скуидвард стане истински щастлив, добре адаптиран и добър, централната комедийна тензия – безграничният оптимизъм на СпанджБоб срещу křehкото мъчение на Скуидвард – изпарява. Шоуто има нужда от Скуидвард да страда, точно както има нужда от Патрик да е тъп и от г-н Крабс да е алчен.
Всеки епизод, подсказващ растене, завършва с нулиране. Кларнетът на Скуидвард остава ужасен. Изкуството му останена неоценено. Носът му остава огромен. Неговото мъчение е възобновяем ресурс – сценаристите копаят същата кладенец, защото никога не изсява.
Мрачността на Скуидвард не е бъг; тя е фънкция. Близостта на шоуто лежи в това, че ни кара да съчувстваме на персонаж, който по всяка вероятност трябва да е непоносим. Неговите изблици на човечност правят базалния цинизъм по-смешен, а не застарял.