- Той ги нарича подигравателно „добри приятели“ - когато знае, че те са само шпиони на баща му, изпратени да го следят.
- Той избягва въпросите им и им дава загадъчни отговори - отказва да се ангажира с тях по какъвто и да е смислен начин.
- Той обижда тяхната интелигентност - като се подиграва с липсата на разбиране и неспособността им да се справят с остроумието му.
- Той се отнася с тях така, сякаш са под него - отхвърляйки ги с махване на ръка или пренебрежителен коментар.
Накратко, поведението на Хамлет към Розенкранц и Гилденстерн е ясна индикация за неговото презрение към тях. Той ги вижда като нищо повече от пионки в играта на баща си и се отнася към тях с пренебрежението, което заслужават.