С напредването на историята Били става все по-подозрителен към г-жа Мълдун. Той започва да вярва, че тя убива гостите си и ги напъхва в животните. В крайна сметка Били се опитва да избяга, но г-жа Мълдун го хваща и го заключва на тавана си.
Ироничният обрат в историята идва в края, когато се разкрива, че Били е сгрешил за г-жа Мълдун. Тя не е убийца, а по-скоро мила и грижовна жена, която се опитва да помогне на гостите си. Възрастните хора в къщата не са мъртви, а по-скоро са в състояние на спряна анимация. Г-жа Muldoon използва уменията си за препариране, за да запази телата им, за да могат да живеят вечно.
Финалът на историята е ироничен, защото напълно подкопава очакванията на читателя. Читателят е накаран да вярва, че г-жа Мълдун е убийца, но се оказва, че тя всъщност е добър човек. Този обратен край добавя допълнителен слой напрежение и ужас към историята.