Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Театър >> Комедия

Сонет 130: Анти- Петрарховият манифест на Шекспир, не пародия

Грешката: Бъркане на суверсция с насмешка

Читателите често етикетират Сонет 130 („Очите на милата ми нищо не приличат на слънцето“) като **пародия** на петрарховите конвенции. Не е. Това е **радикално заземяване** на любовната поезия в *оплотен реалност*.

Петрархова конвенция vs. Корекция на Шекспир

Петрархов тропСонет 130 Реалност
Очи = Слънце / Звезди„Нищо не приличат на слънцето“
Устни = Корал / Рубини„Коралът е много по-червен“
Гръд = Сняг / Слонова кост„Дън“ (сивокафяв) — *реална кожа*
Коса = Златни жици„Черни жици растат на главата ѝ“
Образи = Рози„Не виждам такива рози в об라이те ѝ“
Дъх = Парфюм„Мръсне“ (архаично: *издиша*, не *миризе лошо*)
Глас = Музика„Музиката има много приятен звук“
Божествена походка„Гази по земята“ — *тя ходи. Човек.*

Завивката (Волта): Последните два стиха като credo

„И все пак, при небесата, мисля, че любовта ми е такава рязка
Като всяка, която е измамена с фалшиво сравнение.“

„И все пак“ — завъртането. **Измамена с фалшиво сравнение** — * другите * поет са лъжеците. *Те* пародираха жената с невъзможни метафори. **Шекспир говори истината.**

Защо не е пародия

Феминистко четене (преди феминизма)

Милата **не е богиня**. Тя е **жена**. Тя има лош дъх, жична коса, дън кожа. *И тя е обичана напълно.* Това е **радикален хуманизъм**: любимият не трябва да бъде божествен, за да бъде обожан. Стихотворението *освобождава* я от piedестала.

Заключение

Сонет 130 е **най-искрената любовна поэма** в поредицата *защото* отказва лъжата. Тя казва: *Виждам те. Цялата те. И избирам те.* Това не е пародия. Това е брак.

Комедия

Related Categories