Читателите често етикетират Сонет 130 („Очите на милата ми нищо не приличат на слънцето“) като **пародия** на петрарховите конвенции. Не е. Това е **радикално заземяване** на любовната поезия в *оплотен реалност*.
| Петрархов троп | Сонет 130 Реалност |
|---|---|
| Очи = Слънце / Звезди | „Нищо не приличат на слънцето“ |
| Устни = Корал / Рубини | „Коралът е много по-червен“ |
| Гръд = Сняг / Слонова кост | „Дън“ (сивокафяв) — *реална кожа* |
| Коса = Златни жици | „Черни жици растат на главата ѝ“ |
| Образи = Рози | „Не виждам такива рози в об라이те ѝ“ |
| Дъх = Парфюм | „Мръсне“ (архаично: *издиша*, не *миризе лошо*) |
| Глас = Музика | „Музиката има много приятен звук“ |
| Божествена походка | „Гази по земята“ — *тя ходи. Човек.* |
„И все пак, при небесата, мисля, че любовта ми е такава рязка
Като всяка, която е измамена с фалшиво сравнение.“
„И все пак“ — завъртането. **Измамена с фалшиво сравнение** — * другите * поет са лъжеците. *Те* пародираха жената с невъзможни метафори. **Шекспир говори истината.**
Милата **не е богиня**. Тя е **жена**. Тя има лош дъх, жична коса, дън кожа. *И тя е обичана напълно.* Това е **радикален хуманизъм**: любимият не трябва да бъде божествен, за да бъде обожан. Стихотворението *освобождава* я от piedестала.
Сонет 130 е **най-искрената любовна поэма** в поредицата *защото* отказва лъжата. Тя казва: *Виждам те. Цялата те. И избирам те.* Това не е пародия. Това е брак.