Тези линии показват миналото великолепие на града чрез внушителния образ на Озимандиас, който въпреки че е разбит, все още предава арогантността и силата на отдавна изгубения владетел. Намръщеното лице, сбръчканата устна и усмивката на студено командване подсказват страхотен владетел, който е вдъхвал едновременно страх и уважение. Освен това ръката, която се подиграва с изкуството на скулптора, и сърцето, което подхранва действията на владетеля, са описани като оцелели през тези безжизнени останки, демонстрирайки издръжливостта на наследството на Озимандиас.