1. Законни ограничения: Лондонското сити, управлявано от лорд-кмета и съветниците, имаше строги разпоредби и ограничения за публични представления, включително пиеси. Властите често гледаха на театрите като на леговища на порока и неморалността и се опитваха да ги контролират или забранят в рамките на града.
2. Пространство и достъпност: Театрите извън Лондон имаха повече пространство и бяха по-достъпни за по-голяма публика. Градът беше гъсто населен и пренаселен, което правеше предизвикателство намирането на подходящи места за големи театрални представления. Изграждането на театри в предградията или близките райони позволи повече пространство за сцени, места за сядане и други съоръжения.
3. Социални и морални проблеми: Градските власти и някои религиозни групи имаха негативни възгледи за театрите и тяхното морално влияние върху обществото. Те вярваха, че пиесите могат да покварят обществения морал, да разпространяват подривни идеи и да насърчават непокорното поведение. Чрез изграждането на театри извън границите на града тези опасения могат да бъдат смекчени.
4. Лицензиране и патронаж: Театрите извън Лондон често работят под патронажа и лицензите, дадени от благородници, аристократи и влиятелни личности, които живеят в околните райони. Тези покровители предоставиха финансова подкрепа и защита, позволявайки на театрите да функционират с по-малко намеса от страна на градските власти.
5. Артистична свобода: Театрите извън Лондон имаха по-голяма артистична свобода и бяха по-малко подложени на цензурата на градските власти. Това позволи на драматурзи и театрални компании да експериментират с нови идеи, теми и стилове без страх от преследване или правни последици.
Някои забележителни театри, построени извън Лондон през този период, включват The Theatre, The Curtain и The Globe, всички разположени в предградията на Shoreditch и Bankside. Тези театри се превърнаха във важни центрове за драматично представление и изиграха решаваща роля в развитието на английската ренесансова драма.