Сценография в реалистичния театър е типично натуралистичен, което означава, че се стреми да имитира реални условия. Това може да включва използване на подробни комплекти, които пресъздават действителни местоположения, или използване на абстрактни набори, които внушават усещане за място, без да са прекалено конкретни.
Костюми в реалистичния театър също са натуралистични и са предназначени да отразяват социално-икономическия статус и историческия период на героите. Това може да включва използване на дрехи, съобразени с епохата, или използване на съвременно облекло, което е подобно на това, което героите биха могли реалистично да носят.
Актьорство в реалистичния театър също е натуралистичен и от актьорите се очаква да създават герои, които изглеждат като истински хора. Това включва използване на натуралистични модели на реч, език на тялото и жестове.
Реалистичният театър често се използва за създаване на пиеси, които се занимават със сериозни или емоционални теми, тъй като може да помогне да се създаде усещане за непосредственост и интимност с публиката. Също така често се използва за създаване на исторически драми, тъй като може да помогне за пресъздаване на миналото по ярък и правдоподобен начин.
Някои от най-известните примери за реалистичен театър включват:
* Черешовата овощна градина от Антон Чехов
* Къща за кукли от Хенрик Ибсен
* Смърт на продавач от Артър Милър
* Хамлет от Уилям Шекспир
Всички тези пиеси използват реалистични техники, за да създадат илюзията за реалния живот на сцената, и всички те са високо оценени за мощните си и вълнуващи изпълнения.